1,1 млн. души са останали без увеличение от 1.Х.

Всеки трети пенсионер ще получава пенсия под 504 лв., колкото ще е линията на бедност през следващата година. Доходи до тази сума след Нова година ще вземат 665 454 от общо 2 033 988 пенсионери. Това отчете служебният вицепремиер и министър на социалната политика Лазар Лазаров по време на парламентарния контрол в петък.

Най-голямата група хора със суми под 504 лв. ще тези с пенсии за осигурителен стаж и възраст – малко над 220 хил. души.

Бедни ще са и 196 хил. с инвалидни пенсии

Сега линията на бедност е 413 лв., а 306 хил. българи получават пенсии под тази сума. Това означава, че броят на пенсионерите с доходи под линията на бедността ще се увеличи повече от два пъти. В тази група влизат хора с минимални пенсии при непълен стаж или за инвалидност. Тук са и хората със социални пенсии или такива за особени заслуги.

Пенсионерите с най-ниски доходи получават активна подкрепа по различни програми за социално подпомагане, обясни Лазаров. По-голямата част от тях пък са с доход, който им осигурява достъп до месечни помощи, целеви помощи за отопление и други видове подкрепа. Те са сред групите, които са подкрепяни по линия на европейските програми с хранителни продукти, топъл обяд, социални услуги в домашна среда и други.

“Значителен дял от хората с пенсия под линията на бедност получават финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания. В резултат на увеличението на линията на бедност през 2023 г. от 413 на 504 лв. от 1 януари парите на хората с увреждания ще се увеличат с 22%”, каза вицепремиерът.

На 1 октомври пенсиите бяха преизчислени с новото модифицирано швейцарско правило, което отчита ръста на осигурителния доход или инфлацията за всяка година, но със стара тежест за стаж. Така се оказа, че пенсии, отпуснати през различни години, отново са с различни коефициенти за осигурителния стаж – от 1 до 1,35.

Увеличение са получили 894 249 души, което е 45,3%, отчете Лазаров пред депутатите. От тях 696 398 са личните основни пенсии, а останалите са добавки към тях. Над 1,1 млн. пенсии обаче не са взели нито лев, защото направеното преизчисление не е било изгодно за тях. Това са пенсионираните след 31.12. 2021 г. Преизчисление нямаше и за пенсиите, несвързани с трудова дейност – социалните за старост и за инвалидност, персоналните и др.

Най-голямата група без стотинка отгоре е на хората на минимални пенсии,

защото при много от тях действителният размер реално е по-нисък, но е приравнен към минималната пенсия. Тя през последните години се вдигаше изпреварващо и така и със сегашното преизчисление около 43% от възрастните не получиха по-висока сума и останаха на 467 лв.

Все пак над 164 хил. души от тази група с преизчислението успяха да прескочат минималната пенсия от 467 лв. Така на нея ще останат 806 хил., докато през юни са били 970 хил. души.

Средното увеличение е било 123,71 лв., което е 15,2%. Това означава, че средният размер на сумата за изплащане се е вдигнала от 813,84 на 937,55 лв.

Най-голямо процентно увеличение са получили хората с пенсии, отпуснати до 2009 г. включително. То е най-високо за пенсиите, отпуснати през 2008 г. – 23,3%.

Около 70% от пенсионерите, или 623 888 души, са получили увеличение над 50 лв., а

хората с повишение с под левче са 0,6%,

отчете още Лазаров.

Най-голяма е групата на пенсионерите, които вдигнаха пенсиите с от 50 до 100 лв. – 236 813.

224 485 пенсии са вдигнати с между 100 и 200 лв.

В диапазона от 10 до 50 лева увеличението бе за 216 005 пенсионери.

През 2023 г. за пенсии ще трябват 19,2 млрд. лв. Това е с 3,7 млрд. лв. повече спрямо средствата за тази година. Разходът за пенсии през 2023 г. се очаква да бъде около 11,1% от прогнозния БВП за същата година, добави Лазаров.