Пенсионерновините

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин.  Рано сутрин там се събираха много хора.  говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите.

Знаеше се кой е починал, кой се е развел, защо на някой децата му не идват, кой колко пенсия получава.  На опашката на селския магазин се знаеше всичко. Дори да нямаше какво да пазаруват, хората идваха и се срещаха един с друг там.  Бай Игнат взе хляба от магазинерката, купи си и цигари, плати и излезе от магазина. Потрепера, беше много студено. Тръгна към своята къща, която не беше близко. Той вървеше бавно, стъпвайки в натрупалия сняг. Огледа се от двете страни на улицата и пресече. Зад него се чу лай. Възрастният мъж се обърна и видя едно измършавяло куче.  То вървеше след него и се оглеждаше плахо. Сигурно е било домашен любимец, но когато е пораснал е захвърлено на улицата. Бай Игнат направи една снежна топка и я хвърли към кучето.

Чиба! –  извика той. Мамицата ти бясна! Няма къде да ходиш, тръгнало си подире ми!

Кучето подви опашка и тръгна в обратна посока. Мъжът продължи да върви напред. Студът го накара да забърза крачките си. Единият му крак се подхлъзна на леда, тялото му се завъртя настрани и бай Игнат падна на земята. Той усети силна болка в едната си ръка, която бе останала под тежкото му тяло. Извика за помощ, но нямаше никой наоколо. Сняг беше влязъл през яката на якето му и гърбът на възрастния мъж бе мокър.  Той се мъчеше да се повдигне, но нямаше сили. Болеше го а и студът го изтощаваше.

Бай Игнат повдигна главата си и видя кучето, което малко преди да падне бе изгонил.

Tо обикаляше около неподвижния мъж и скимтеше. Дърпаше го за панталона, след това дишаше в лицето му сякаш да го стопли.  Бягаше напред-назад. Изриваше с лапите си снега около човека  и отново почваше да тича.  След като разбра че е безпомощно кучето започна да лае.  Отначало тихо, после по-силно.  Но наблизо нямаше хора, които да помогнат.  Възрастният мъж чувстваше болка вече не е само от падането си, но и от студа. Усещаше как му замръзват ръцете.  Сняг беше  влязъл и в краката му и ги бе намокрил. Кучето го дърпаше за якето, но бе  безсилно. Тогава то започна да тича обратно по улицата, по която вървяха насам.  Не срещна никой по пътя си. Накрая се спря пред магазина.  Лаеше с всичката сила, която имаше.  Един мъж от опашката каза:

– Това куче не ми харесва.  Нещо се е случило. Вижте как бяга ту напред, ту назад.

– Сякаш иска да ни каже, да ни обърне внимание да идем някъде.

Този човек заедно с негов приятел излязоха от магазина. А кучето беше подивяло от нетърпение да ги заведе там, където имаше някой в беда.  Те тръгнаха след него и не след дълго бяха при падналия в снега мъж.

– Какво стана,  бай Игнате? попита единия от тях. – Какво се случи?

– Паднах лошо. Подхлъзнах се на леда и ето. И не мога да стана. Замръзнах.

Двамата мъже го повдигнаха , изтупаха снега от дрехите му.  Сложиха с шапката му и по-младият мъж каза:

– Ти,  бай Игнате, се благодари, че се е случило да паднеш, когато наблизо е било това куче. Ако не беше то, никой нямаше да разбере че си в беда. Хайде, прибирай се, че бързаме!

– Благодаря ви момчета аз мога и сам да се прибера – каза пострадалият. – Довиждане и още веднъж благодаря!

Двамата мъже си тръгнаха, а кучето се умилкваше в мокрите крака на бай Игнат. Старият мъж тръгна към своята къща, навел глава.  Сякаш буца беше заседнала в гърлото му.  Той погледна към мършавото куче.

Топлите очи на животното топяха леда и омразата в душата на коравосърдечния селянин.  Извади ръцете си от джобовете, погледна към небето и извика:

– Господи!  Господии!  Защо толкова късно разбирам, че  човещинката не е в нас хората? Кажи, Господи!

Бай Игнат седна на прага на вратата.  Кучето се сгуши в краката му.  Старецът се разплака.  Сълзите се стичаха върху главата на новия му приятел и се събираха в себе отдайната кучешка душа.  То бе забравило хокането на човека.  Не си спомняше как бе замервано със снежната топка.  За него най-важно бе да стопли човешкото сърце.  Бай Игнат погали кучето по главата и извика през сълзи:

– Хайде влез, запалил съм печката. Не се дърпай, вече няма да дам никой да те докосне.

Двамата приятели влязоха в стаята и дълго стояха неподвижно в тишината на топлината.  Мъжът нахрани кучето и легна. Усмихна се, беше щастлив.  Намери приятел там където никога не бе очаквал.  Там при животните, където човещината сякаш е по-силна, отколкото при нас, хората.

Бай игнат заспа, изтощен от студа и болката.  А кучето, легнало до печката, уж дремеше,но с едното око поглеждаше към новия си стопанин,  пазеше го.

Пазеше го така, както бранеше човещината в кучешката си душа.

Явор Перфанов

из Бримките на живота

Полезни са и като превенция срещу настинка и грип.

Зимата може да бъде много приятен сезон,  макар и само заради специалната атмосфера. За да извлечете максимума от него и да избегнете различни настинки се препоръчва да обърнете внимание и на зимната диета ,която е не само вкусна, но и затопляща и може да ви спаси от сезонни болести.

Зимата ,както и през всеки един сезон има видовете храни, които най-добре и подхождат като например :

Оранжеви зеленчуци –  тази група зеленчуци включва тиква сладки картофи моркови и други. Те  могат да бъдат добавени като допълнение към порция бобови растения или зърнени храни или направени на зимна супа, която ще засити глада и ще “затопли стомаха”.  Зеленчуците могат да бъдат приготвени на фурна като гарнитура към месно ястие.

Мазнини –  осигуряват ни енергия, но е важно да ядем правилния вид тоест без пържено.  Храните, които са добър източник на положителни мазнини са тахан, зехтин, авокадо или ядки, които също могат да се използват и като лека закуска през деня.

Морска риба –  сьомга, скумрия, риба тон или сардини . Освен затоплящата си енергия те съдържат и омега-3 мастни киселини.

Бобови растения –  дават усещане за ситост и разбира се, топлина като допълнение към полезните съставки които съдържат

Зърнени култури –  подобно на бобовите, зърнените култури също затоплят тялото, което е особено важно в хладните зимни дни.  Препоръчително е да са пълнозърнести храни като ориз овес и киноа.

Чесън –  опитвайте се да изядете скилидка суров чесън всеки ден. Вярно, миризмата не е от най-приятните, но изследванията показват, че чесънът има способността да укрепва имунната система и да инхибира настинките и грипа.

Канела –  освен че е чудесно допълнение към чаша горещ шоколад или кафе, канелата е известна и като подгряваща подправка.

Джинджифил –  освен за топлящете си свойства,  джинджифилът помага и за укрепване на имунната система.

Лук –  подобно на чесъна, лукът също има свойства, които помагат за преодоляване на кашлица храчки и пресипналост

Куркума –  тя също има противовъзпалителни свойства.  използва се и за лечение при храчки настинки, астма, синузит, подсилва имунната система и прочиства организма като дори помага при правенето със стресови ситуации

И разбира се червено вино

ООН очаква Броят на надхвърлите век да нарасне 8 пъти до 2050 година

Тайната на дълголетието остава неразгадана и до днес, а учени от цял свят продължават да търсят отговор на въпроса дали гените средата или някакъв друг фактор определят способността на някои хора да живеят повече от век и да изумяват с неостаряващия си дух. В света и у нас има няколко места които са определени като “сини зони”,  в които живеят най-много хора до достолепна възраст.

У нас има 325  души,  достигнали 100-годишна възраст, От тях 242 са жените а 83-ма са мъжете,  показват данните на националния статистически институт към 31 декември 2021 година.  в градовете живеят 222 от дълголетниците,  а в селата двойно по-малко –  103.

Значително повече –  4958,  са хората на достолепната възраст между 95 и 99 години.

Родопското село Момчиловци е популярно в шанхай като селото на дълголетието.  Известността му в китай се дължи на мащабни рекламни кампании на компания,  наложила на пазара в азиатската държава млечни продукти с марка “Момчиловци”

Консумацията на кисело мляко от Родопите  се посочва като един от факторите за дълголетие в планинския район.  Дълголетието  е в плетено и в туристически облик на родопското село получило статут на “център на българския здравно- духовен туризъм’

Необходими Продукти

• свинско месо – 600 г
• лук – 1 глава
• моркови – 1 – 2 бр.
• картофи – 600 г
• грах – 1 буркан
• домати – 1 ч.ч. от буркан
• червен пипер – 1 ч.л.
• чесън – 1 – 2 скилидки
• сол
• черен пипер
• чубрица
• брашно – 5 с.л.

• Измиваме свинското месо и нарязваме на хапки.

  Зеленчуците почистваме, като лука и морковите нарязваме на ситно. Картофите белим и режем на по-едри кубчета.

  Граха, доматите от буркан и картофите слагаме в гювеч. В тенджера с мазнина изпържваме месото, след което прибавяме в гювеча.

  В същата мазнина изпържваме лука, прибавяме и червения пипер, разбъркваме и изсипваме в гювеча. Наливаме толкова вода, колкото да се покрият продуктите.

  Прибавяме и останалите подправки, след което брашното размиваме с водичка и изсипваме в гювеча.

  Разбъркваме добре и слагаме да се пече.

-Братчед, записах се в селския хор.Там пием ракия, играем карти !

-А кога пеете?

-На връщане ..

Като чу, че иде Коледа, прасето започна да лови мишки из двора и да лае по непознти…

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стряха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва:

-Ясно, вече е пристигнала …

В музея

Това е Минерва – казва екскурзоводът

А този зад нея мъжът и ли е ?

Не… Тя не е имала мъж. Била е богинята на мъдростта.

Провиралките са процепи в скални образувания, през които може да се премине от едната страна на пещера или дупка до другата.
Още от миналото народите уповават вярванията си върху свещената енергия на тези места. От древността тези процепи се смятат за пречистващи и лечебни, затова хората ги използват като лек на своите болести.

Една от най-известните провиралки в България е скалният комплекс около село Лиляч край Кюстендил. Мястото представлява мегалит и църква, които са уникално красиви и прочути със своята свещена енергия.

Смята се, че скалният комплекс е възникнал още в енеолита, а по-късно е използван от траките.
Скалните образувания завършват с процеп, известен като яма, който се използва от векове като провиралка. Вярва се, че скалният комплекс в Лиляч действа лечебно и преминаването през него лекува най-ралични болести. Според изследователи най-тесният процеп има най-силно магнитно поле, затов се препоръчва преминаването да бъде през него.

От векове тази провиралка в Лиляч се прием за символ на плодорието и родилната дейност. Легендата гласи, че римския император Юстиниан Първи води жена си при тази провиралка, тъй като не можела да зачене. Смята се че малко след преминаването на императрицата, тя дарява Юстиниан с наследник.

Домашен лек на Баба Ванга против грип и настинка

Баба Ванга е помагала на много хора, при това не само със своите свръхспособности , но и със знанията си на знахар и билкар. В годините са се запазили много от нейните рецепти и съвети, а тази е една от най разпространените.
Лечебната смес помага при вирусни и респираторни заболявания и след боледуване за укрепване на организма.

Трябват ви 10 лимона, 10 глави чесън, 1 кг мед. Нарежете лимоните заедно с кората. Обелете чесъна и го пресовайте. Смесете лимоните, чесъна и меда и ги налейте в голям буркан. Оставете сместа да престои 10 дни на тъмно. Когато сместа е готова, вземайте по 1-3 с.л на ден, най-добре на гладно. Ако го вземате 1 месец, починете 10 дни и след това отново.

Имайте предвид, че след като престои в мед, чесънът придобива съвсем друг вкус. Той се омекотява и след време става с карамелен аромат.
Лимоните накиснете първо във вода със сода и оставете така поне няколко часа. След това ги изплакнете добре. Медът трябва да е истински, без примеси.